Мисли + Въображение == Реалност

By October 18, 2015Blog

Вчера се игра полуфинал на Европейско първенство по волейбол между отборите на България и Франция. Бяха продадени всички билети. По пътя към залата се чуваха клаксони на коли, викове на фенове, надуваха се свирки, размятаха се знамена в бяло, зелено и червено. Пред залата беше пренаселено, нямаше къде да се спре. Хора на малки групички се придвижваха към залата. Колкото повече се приближаваха, групичките нарастваха, докато в крайна сметка всички групички станаха едно цяло. Някой ще кажат: “тълпа”. За мен това беше един народ, който се беше събрал с една единствена цел. Победа! Игра на финал!

В залата се случи нещо, за което се замислих едва сега в 04:30. Точно толкова часа е в момента. Момента в който пиша този ред. Но… Какво се случи? И какво ми направи впечатление?

Какво се случи в залата?

12096053_10153927799604796_3423558380153064719_nНека първо продължа с историята. Всички хора, бяхме отишли да подкрепим своя отбор “Националният отбор по волейбол на България”, който винаги ни е радвал със своите успехи в битката за място на финала. Докато се настаняваха все още по местата си звучеше химна на България. Мелодия за ушите от която настръхваш. Залата нямаше нито едно свободно място. След миг над 12 000 човека пяха химна. Усещането беше невероятно.

Преди да започне официално мача, всички хора в залата бяха надъхани, настървени, жадуващи победа. Всички вярваха, че можем да победим Франция. Не само, че вярваха в победата, но те вече си представяха България на финал. Това усещане, тая емоция беше и в отбора на България. 12-те играчи бяха със същата нагласа. Вярваха, че могат да победят Франция.

Започна първият гейм. Няма да изпадам в подробности, но всичко вървеше по мед и масло. Всичко в нашата игра се получаваше. Бихме перфектен сервиз, разконцентрирахме ги в посрешане. Това даде резултат и на много добре организираната ни блоката, която връщаше в полето на французите всички атаки. В защита бяхме перфектни. Не съм виждал толкова добра игра в защита от отбора ни. Не на последно място, почти всяка атака ни носеше точка. С две думи: Сцепихме ги! Строшихме ги! Смачкахме ги! Сгазихме ги!

Вторият гейм, беше малко по-успорван, но настроението в залата и в играчите беше все същото. Франция ни водеше с няколко точки, но успяхме да направим обрат, благодарение на вярата, която имахме. Всички бяхме на една и съща вълна и не след дълго резултата вече беше 2:0 за България. Всичко изглеждаше перфектно. Трябваше да вземем още един гейм и щяхме да сме на така мечтания финал.

CaptureКакво се случи в третият гейм? Историята беше подобна както и през предишнят гейм. Беше успорвано, ту единия ту другия водеше в резултата. В края на третия гейм резултата беше равен 24:24. Случи се нещо, което докато бях в залата не обърнах внимание. Всички хора около мен, почнаха да се хващат за главите. От всякъде се чуваха реплики: “Само да не загубим гейма”, “Не трябва да губим”, “Ако загубим ще върнем Франция в играта”, “От 2:0 само да не стане 2:3”… Всички тия приказки, намалиха шума в залата. Усещаше се как 12 000 човека почват да се притесняват. Всичката тая енергия която излизаше от трибуните, сякаш се натрупа в шестимата българи на игрището. Резултата беше 2:1 за България. Французите не ни оставиха да ги бием, а бяхме много близо.

Четвъртият гейм беше подобен, но настроението в залата не се подобри значително. Резултата стана 2:2. Франция ни изравни и трябваше да играем тай брейк, за да се реши, кой отбор ще играе финал. Петия гейм започна. В залата беше много шумно, от фенове на волейбола, които даваха всичко от себе си за да подкрепят любимият си отбор. Всичко беше добре, но притеснението по лицата на всички не се махна. В крайна сметка мача завърши 2:3 за отбора на Франция. Биха ни. Взеха ни мача. Откраднаха ни го. Бяхме толкова близо.

Мислите стават реалност…

Може би се чудите защо заглавието е такова. През цялата статия разказвам за едно преживяване, за един волейболен мач, за полуфинал на европейско първенство. Какво общо има това заглавие с волейболната среща?

Преди няколко дни моя приятелка Грети, с която се запознах наскоро ми препоръча филма “Тайната (The Secret)”. Реших тая нощ да го изгледам. Старая се да си лягам рано, но филма ми хареса много и просто нямаше как да си легна. Препоръчвам го на всички.

Thoughts-Create-RealityОсновното нещо, което се разказваше във филма е, че независимо какви са нашите мисли и въображения, те се случват. Ако си мислим колко е зле всичко, как не се разбираме с жената, как тя трябва да се промени, как децата не слушат и трябва да се променят, как съседа е *** и тн., всички лоши работи ще ни връхлитат отново и отново. Ако мислим за това какви искаме да станем и всеки ден си се представяме като успелия човек на нашите мечти, рано или късно нещата се случват. Случват се защото само това ни е в главата, търсим начини как да се случи, игнорираме всичко останало, представяме си как бихме изглеждали като се случи, как бихме се чувствали.  Ние сме съсредоточени в една цел. Знаем какво е чувството, знаем как изглеждаме, дори вече сме го почувствали. Няма начин да не се случи.

Сега е време да навържем двете неща. По време на историята ми за случилото се в залата говорих доста за това каква енергия се усеща в залата около мен. Как се чувстват хората. От филма, разбрах, че каквото си мислим, каквото си представяме и в каквото вярваме това ще се случи. Като цяло в доста книги това е описано, но начинът и термините са различни.

Нека направим няколко упражнения. Да си поиграем с въображението.

  1. Представете си, че сте с приятел или дори непознат и той е в много добро настроение. Усмивката му е до ушите. Очите му се усмихват. Блести като камък на годежен пръстен. Смее се. Пуска шеги. Забавлява се на всичко. Как бихте се почувствали покрай такъв човек? Аз бих попил от енергията му и бих забравил всичко лошо, което ми се е случило. Дори с човек, когото не познавам.
  2. Сега си представете, че пак сте с приятел или непознат, но той е в много лошо настроение. Умърлушен е. Плаче. Тъжно му е за нещо. Явно му се е случило нещо много лошо. Как бихте се почувствали сега? И при мен е същото.
  3. Сега си представете 12 000 човека, които ви гледат и издават една и съща емоция. Дали биха ви повлияли. 12 000 човека да ви кажат: “Давай, ти можеш!”, “Ще се справиш” или обратното: “Няма да се справиш”, “Не можеш”, “Забрави, за какъв си се помислил”…

Защо паднахме?

Франция не бяха по-добри от нас. Не става въпрос за физически качества. Франция ни биха психически. Франция успяха да накарат над 12 хиляди човека да си помислят, че може да загубим. С това и отбора срещу тях. Това им беше единствения шанс да ни победят и го направиха.

Това, което си мисля, че се случи в залата е, че през първите 2 гейма, всички вдъхвахме кураж на нашите волейболисти. Казвахме им, че могат и те си повярваха. В края на третия гейм почнахме да се колебаем. Почнахме да им казваме, че няма да се справят. Няма нужда да го казваме, само трябва да си го помислим, за да го усетят. А щом го усетят все едно го чуват. Това се усеща, особено когато толкова много хора са на едно място. Мислите на 12 000 човека се предадоха на шестима в полето. Случи се точно това за което си мислихме. Отначало си мислихме, че ще бием и взехме 2 гейма. Когато започнахме да се колебаем и да си мислим как могат да ни бият, точно това и се случи.

След мача в интервю http://www.sportal.bg/news.php?news=572002 Бенжамен Тонюти сподели няколко доста интересни неща:

“Бяхме поставени под страхотно напрежение в първите два гейма. Всички играчи от българския отбор играха добре, но мисля, че напрежението дойде най-вече от тази публика.”

“И в един момент след третия гейм видяхме по лицата на играчите от България, че сякаш започват да си мислят, че могат да изпуснат мача и да загубят.”

“Тук се усещаше, че хората по трибуните са леко агресивни. И определено е много трудно за нас играчите да играем в такава обстановка.”

Ако сте били в залата и сте изгледали филма се замислете над думите на италианеца.

И най-важното…

С тая статия искам да призова всички Българи, които мислят да идват в залата днес в битката за бронзов медал, да се заредят с много вяра, вяра в националния ни отбор по волейбол, вяра че ще победят и ще закачат бронзовите медали на вратовете си. Никаква друга мисъл не трябва да ни минава! Благодарни сме на момчетата за всичко, което са направили до момента и ги качаме на стълбичката с отличия.

Снимки: sportal.bg

Leave a Reply